Какво представлява венозната недостатъчност?

Артериите и вените са част от една обща система. По артериите богатата на кислород кръв се движи от сърцето към всички тъкани в организма. След като кръвта отдаде пренасяния кислород, тя поема образувания при обменните процеси въглероден двуокис и по вените се връща обратно към сърцето и белите дробове.

Всички вени в организма притежават клапи, които се отварят и затварят и така пропускат кръвта само по посока на сърцето. При разширените вени тези клапи във вените на долните крайници са увредени и не се затварят добре. Венозната кръв се застоява и предизвиква тежест, болки, парене, нощни крампи и подуване на подбедриците. Вените започват да се уголемяват и стават видими през кожата. По някога тези вени са малки и се наричат метличковидни вени или телеангектазии /т.нар. "разширени капиляри"/. В други случаи са по-големи (2-3 мм) и се наричат "ретикуларни вени".

Ако заболяването продължи да се развива, вените нарастват и започвата да проминират над кожата. Постоянният оток на подкожието води до нарушаване на храненето на кожата с последващо развитие на кожно възпаление или образуване на трудно зарастващи рани.