Флеботромбози

ФЛЕБОТРОМБОЗА НА РАЗШИРЕНИ ВЕНИ

Флеботромбозата е заболяване, при което се формира тромб в лумена на вена от дълбоката венозна мрежа.

Запушването на магистрална вена води до силно забавяне на венозния кръвоток и повишаване на налягането във венозната мрежа дистално от тромба. Повишава се пропускливостта на венозната стена. В тъканите се натрупват голямо количество богати на белтък течности.

При флеботромбоза в началото тромба не е фиксиран към венозната стена и лесно може да се откъсне. С венозния кръвоток той може да достигне до белите дробове и да запуши кръвоносния съд, по който кръвта преминава от сърцето към белите дробове или някое от неговите резклонения. Това усложнение се нарича белодробна тромбоемболия. Ако откъсналото се парче от тромба е голямо, заболяването може да има и фатален край. Постепенно около тромба се развива възпалителна реакция която го фиксира към съдовата стена .Този процес продължава около 5-6 дена.

След запушването на дълбокия венозен съд, кръвта достига до сърцето по околни по-малки вени наречени колатерали. Те обаче не могат напълно да поемат нарушения венозния кръвоток. Венозния застой персистира до реканализацията на запушената вена.

По време на подострата и хронична фаза настъпва постепенно лизиране на тромба с възстановяване на венозния кръвоток. Този процес е съпроводен с увреждане на венозните клапи. Нарушаването на тяхната функция води до застой на венозната кръв в долните крайници в изправено положение. Това състояние се нарича посттромбофлебитен синдром.

В клиничното протичане на заболяването могат да се наблюдават оточен и предоточен стадий.

В предоточния стадий е налице запушване на немагистрална вена или има непълно запушване на голямокалибрена вена с кръвен ток около тромба . В този стадий белодробната тромбоемболия може да бъде първия симптом. Понякога се наблюдава субфебрилитет и ускоряване на пулса.

Отокът на крайника е най-важния симптом на заболяването. По нивото, до което той достига, може да се съди за локализацията на дълбоката венозна тромбоза. При оток само на подбедрицата е запушена дълбоката бедрена вена. При оток на целия долен крайник - запушването е на тазовите вени. Кожата на отеклия крайник е топла и ливидна на цвят. При повдигане на крака на високо отокът може да намалее, но обикновенно не изчезва напълно. Налице е тежест и болка в крайника.

Нерядко се среща и дълбока венозна тромбоза на подключичната вена /синдром на Pagett-Schrotter/. Наблюдава се често при млади хора след физическо усилие. Отекла е цялата ръка. Подкожните вени са изпъкнали и не спадат след повдигане на ръката.

Наличието на оток и болка в крайника, които не отзвучават след почивка през нощта, налагат извършването на консултация със съдов хирург или ангиолог. Доплеровата сонография и особено дуплекс доплеровото скениране могат категорично да потвърдят или да отхвърлят диагнозата. Внезапно появилите се задух и силна болка в гърдите, говорят за белодробна тромбоемболия и също изискват незабавна лекарска намеса.

При доказана флеботромбоза е необходимо болнично лечение, което включва пълен покой с повдигане на болния крайник на 10 см над нивото на сърцето и включването на Хепарин. Инжекционния Хепарин се застъпва и замества с пероралния антикоагулант Синтром, който трябва да се взема в продържение на 6 до 8 месеца. В някои западни страни се е наложило домашното лечение с използването на спринцовки с нискомолекулен Хепарин, които се поставят от самия пациет еднократно или двукратно.

Изследването на кръвта с определяне на протромбиново време или INR не може да докаже наличието на флеботромбоза. Това са методи чрез които се определя дозировката на антикоагулантното лечение във подострия и хроничен стадий на заболяването.

След преболедуване от флеботромбоза се развива различно изразен посттромбофлебитен синдром. Той се дължи на увреждането на венозните клапи и развиващия се венозен рефлукс /венозните клапи пропускат кръвта само в посока към сърцето и при тяхното увреждане се затруднява връщането на венозната кръв от долните крайници/. Появява се отичане на крайника при продължително стоене в изправено положение, което изчезва след почивка и повдигане на крайника.

Колкото по-рано се постави диагнозата и започне адекватно лечение, толкова по-малки са пораженията на венозната стена и клапи. Настъпващия след това посттромбофлебитен синдром, е много по-лек и лесно се поддава на лечение .

КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ ФЛЕБОТРОМБОЗА?

КАКВО ДА ПРАВИМ ПРИ СЪМНЕНИЕ ЗА ДЪЛБОКА ВЕНОЗНА ТРОМБОЗА?

Необходима е незабавна консултация със съдов хирург или ангиолог и извършване на доплерово изследване. До осъществяване на тази консултация, легнете и повдигнете болния крайник на две възглавници, така че стъпалата да са на 10 см над нивото на сърцето. Движете се възможно най-малко. Можете да направите компрес със студена вода. Вземете един Аспирин от 100 мг.